Публикувам втори стих посветен на моят добър приятел - Рогатото. Произведението беше написано в тежък за мен момент, когато си мислех за завръщането в София и срещата с него.
Насред планината,
далече от вкъщи,
виждам си в стаята
на пода мръсни гащи.
Мириша на пот,
уморен съм.
В легло-ешафод
се въргалям.
Разочарован, отчаян, незадоволен, незарадван,
едва съществувам в опит да съм уважен.
Без сън аз сънувам, че съм раздразнен, ...