1.10.2010 г., 21:56

Ода от печал

925 0 24

 

За теб ще съм угасналото слънце

и ода от печал ще сътворя,

в минор ще озвуча нощта.

 

Светът ще скрия в нежните си длани,

по крайчеца на небосвода ще отмина,

и всичките си звездопади с любов ще угася.

 

В парада на нощта при тебе ще пристигна,

прикрито ще приседна до съня ти,

по-жарка от тропическото лято.

 

Ще ти се радвам, надвесена над тебе,

като на слънцето залязващо.

 

-         Спи, щастие...

Аз нямам нищо да ти казвам...

 

И тихо през очите ти ще си изляза...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...