1.10.2010 г., 21:56

Ода от печал

926 0 24

 

За теб ще съм угасналото слънце

и ода от печал ще сътворя,

в минор ще озвуча нощта.

 

Светът ще скрия в нежните си длани,

по крайчеца на небосвода ще отмина,

и всичките си звездопади с любов ще угася.

 

В парада на нощта при тебе ще пристигна,

прикрито ще приседна до съня ти,

по-жарка от тропическото лято.

 

Ще ти се радвам, надвесена над тебе,

като на слънцето залязващо.

 

-         Спи, щастие...

Аз нямам нищо да ти казвам...

 

И тихо през очите ти ще си изляза...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...