Ода за Алкохола(Вяра)
Ето - аз пия,
пуша,
живея
и момичета любя
(тъй както умея)
С жената през чаша
се гледаме строго
и боря се с нея
до колкото мога.
С жената сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя жената.
Напротив, напротив!
Дори да умирам,
жената с грубите
ласки цинични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да не пиеш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете,
свалете!
По-скоро свалете
и бутилката ми донесете!"
За него - Алкохола -
направил бих всичко.
Преборил бих мечка
сам в гората,
бих се спуснал в бездна дълбока,
самичък бих търсил
Ламята жестока.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел
да гледам как
алкохолът жълтее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още ще има,
че още ще пия.
Но ето, да кажем,
вий вземате - колко? -
капчица уиски
от моята чаша,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от жажда
като ранена в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава?
Миг след грабежа
ще бъда аз трезвен.
И още по-ясно
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята чаша
в дните пиянски,
моята чаша
и утре ще бъде
по-пълна, по-люта.
А как ще щурмувате, моля?
С бучка лед?
Не! Неуместно!
Рестото ми върнете!
Той е брониран
здраво в шишето
и бронебойни патрони
за него
няма открити!
Няма открити!
Автори: Драгомир Недев и Петър Попов (двама съученици)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андон Всички права запазени
