11.12.2013 г., 14:03

Ода за богатсвото

487 0 0

Как ходим дрипави и скъсани,

с ръкави кърпени, оръфани.

Конецът свърши, няма вече!

Всички казват бягай надалече!

 

Дали сме млади или стари,

парите свършиха, другари.

И работа не се намира,

в бюрото всеки ще се спира.

 

И улиците ни на дупки са.

Асфалта вече, о, той свърши са,

о, дупка славна, ти не кърпи са,

бъди проклета, що ти кърти са?!

 

И банки ни, о, те фалираха,

заводи, фирми заумираха.

Хлябът свърши, ясно е, на смърт.

Газ няма - политиците на пърт!

 

А болниците парно нямат.

Помощи на бедните не дават.

Млад, стар, човеко, все ти мъртъв си!

Ходи до гроба - вечен сън на вси!

 

А просяците да ги ринеш,

прави каквото щеш, ще гинеш!

Загиват хора като пилци,

изчезна тия дни Априлци.

 

Трагедия нали недостижима,

а хляб за утре дали ще има?

Не бързай ти човеко, пътнико.

Вземи тоз рицин и глътни го!

 

За внука, бабо, хляба къташ ли?

Сто хапа в месец гълташ ли?

А пенсията, бабо, стига ли?

Умря дядото, теб застига ли?

 

Ех, мъка страшна, нечовешка,

човеко жалък, ти си пешка!

Вървиш по пътя, валяк гази те,

отваряш фирма, данък лази те!

 

Родино мила, аз обичам те,

Родино мила, аз заричам те!

Ще се видим в ада или в рая.

О, не, не мога, как да трая?!

 

Взимам автомата, пушката!

Беж, във парламента, мушката!

Ще ви опукам всички аз докрай!

И ще ви покажа що е рай!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...