Ода за дъртио пърч*
До дуваро ми клечи
дъртио му пръч съседски,
блещи своите очи
и избиват го кумплекси.
Спомня си козици млади
от години веч далечни,
и брадата своя глади
в спомени за бозки млечни...
Веке знае, го небива,
но се фали, пуст дъртак,
че мой йощ да го набива,
па я се смея... под мустак...
Който сака, да му верва
(но не съм един от тях)
че е цар у тази ферма,
а покрит му е... със прах...
Даже жал ми е за него -
Стария му пърч драглив,
страдащ от безумно его,
но да ни е здрав и жив!
Шот без него, че е скука...
Кой ще прави веселбата?
Кукувицата му кука
вместу мозък... у главата...
Е, единствено вонята,
малко дразни сички в двора,
че смърди до небесата,
но пък нека бъдем ора!
Ще ползваме... противагази...
Ще търпим и ще го фалим,
че сички с мнение он мрази
и бързо включва се и пали...
А е дърт и ме тревожи
да не изгърми сърдечно...
Да сложим, братя, кози кожи,
с молитви да живее вечно!...
Пък нека мека и се фука,
че още прави... оня грях...
И всичко в фермата, че чука...
Ох, спирам, че паднах от смях!
15.09.2014.
Георги Каменов
_________________________________________
* - Пърч/пръч - коза от мъжки пол, демек... козел :0))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
