До дуваро ми клечи
дъртио му пръч съседски,
блещи своите очи
и избиват го кумплекси.
Спомня си козици млади
от години веч далечни,
и брадата своя глади
в спомени за бозки млечни...
Веке знае, го небива,
но се фали, пуст дъртак,
че мой йощ да го набива,
па я се смея... под мустак... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация