Ода за хейтъра

Хейтър, брат, защо мразиш света,
С душа черна, като мъгла през нощта?
Криеш ли в себе си болка, тъга,
Или просто обичаш да слагаш белези и обиждаш просто ей така?

Злобата ти блика, като поток горчив,
Но нима мислиш, че така ще стигнеш връх висок?
Комплексите ти се крият зад екрана,
А душата ти празна стои като в капан.

Злъчни думи сипеш, като буря с дъжд, дори градушка,
Но вътре в теб има само страх и омраза.
Вместо любов и смисъл да търсиш с желание,
Ти хвърляш обиди – нима е това твоето призвание?

Може би в огледалото не виждаш герой,
А само сянка, без мечти и свой покой.
Затова плюеш по чуждите успехи,
Но вместо да растеш, ти оставаш в греха си.

Че хейтът ти е шега за ума,
Който отдавна е забравил що е светлина.
Комплексите са ти тъмно знаме,
Което вятърът на гнева вечно развява в мрака и нощта.

Родителите ти може би не те научиха на добро,
А в твоя дом ехтеше само вечно зло.
Заради тях си може би така, но извинение не е това!
Забрави ли ти смях и обич нежна?
Или не видя как любовта става безкрайна и успешна?

Но знай, че отровата, която ти изливаш,
Само тебе ще трови и никога няма да те извисява.
Никой с омраза светлина не намери,
Само с мрака на сърцето ще си останеш и умреш.

Неграмотността ти се вижда във всяка твоя дума,
Тя крещи за помощ, като в бездна – глума.
А гневът е маската, която ти носиш,
Но под нея си едно тъжно и уплашено същество.

Иронията е в това, че ти мислиш, че печелиш,
Но всъщност от хейта само ти губиш.
Докато другите продължават напред, с усмивка и чест,
Ти оставаш в сянката, във вечния си протест.

Давиш се в злоба и омраза,
Вечно гледаш на другите нещата.
Да ги плюеш само знаеш,
Но ти неспособен си на нищо,
И предполагам за това си комплексиран така.

В мазето си живееш,
На компютъра бленуваш,
Мечтаеш за живот нормален,
Но от страх не предприемаш нищо ти,
И затова само плюеш по хората невинни.

Като видиш се в огледало сутринта,
И сълзите ти избиват направо.
Искаш да си в тяло друго,
Но уви, това е твоята съдба.
Това обаче не е ничия вина,
Че да мразиш всички на света.

Тъй че, хейтъре, братле, отвори очи,
Омразата ти само твоята душа ще унищожи.
Няма така радост да изпиташ,
А само в своя мрак ще плуваш и накрая ще се удавиш!
Затова усмихни се и позитивна нагласа си създай, и ще видиш, че животът ти ще стане рай!