Хейтър, брат, защо мразиш света,
С душа черна, като мъгла през нощта?
Криеш ли в себе си болка, тъга,
Или просто обичаш да слагаш белези и обиждаш просто ей така?
Злобата ти блика, като поток горчив,
Но нима мислиш, че така ще стигнеш връх висок?
Комплексите ти се крият зад екрана,
А душата ти празна стои като в капан.
Злъчни думи сипеш, като буря с дъжд, дори градушка,
Но вътре в теб има само страх и омраза.
Вместо любов и смисъл да търсиш с желание,
Ти хвърляш обиди – нима е това твоето призвание? ...