Козунак, козунак,
ще ядем те утре пак.
Със стафиди, със локуми,
без да жалим тлъсти суми.
С ядки или с мармалад,
да заситим тоя глад,
дето няма утолия,
„Ще си взема 3 от тия!“
Ще похапвам ги с яицата,
със пържоли и салата,
със ракия, с Кока Кола,
даже мляко ще отворя.
Козунаци най-отбрани,
ще опитвам без забрани.
Само малко се терзая,
ако прекаля накрая,
да не стана аз от тия –
„козуначени пихтии“.
Че все повече юнаци,
тъпчат се със козунаци
и тресат се на талази.
Ох, дано да се опазя!
Знам,че много сте ми вкусни,
и облизвам сладко устни.
Но ще трябва да изтрая,
аз на вашата омая!
© Данаил Таков Всички права запазени