Ода за любовта
ІІІ част
Крачи през снежни преспи, крачи и не спира,
знае и вибрира всяка негова частица,
знае, че чакаш ти, любима, пред пъртина велика,
чакаш, рониш ти сълзи,
и не трай човешко сърце,
чакаш, то се знай
и не спира, крачи той в снега,
и до него само сянката стои,
той прегръща видение бяло,
на цвете преродено,
знае той, че чакаш ти
и копнееш за две ласки нежни
от поглед омаен.
Той прероден е от планета вечна
и крачи, крачка след крачка,
той до теб, мило, ще поспре
и ръце ще простре
с думичка едничка:
"Прости, мило мое дете,
прости ми, че закъснях!"
И тогава слънцето в тъмата ще блесне,
и огнен вихър ще затрепти в душите Ви земни,
в сърцата Ви човешки
чудото ще стане,
чудото наречено Любов!
Амин!
24-25.12.94г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
