Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
Aug 2, 2009, 12:21 AM

Ода за любовта 

  Poetry » Phylosophy
874 0 17

                                                                                                                      ІІІ част

 

 

 

Крачи през снежни преспи, крачи и не спира,

знае и вибрира всяка негова частица,

знае, че чакаш ти, любима, пред пъртина велика,

чакаш, рониш ти сълзи,

и не трай човешко сърце,

чакаш, то се знай

и не спира, крачи той в снега,

и до него само сянката стои,

той прегръща видение бяло,

на цвете преродено,

знае  той, че чакаш ти

и копнееш за две ласки нежни

от поглед омаен.

Той прероден е от планета вечна

и крачи, крачка след крачка,

той до теб, мило, ще поспре

и ръце ще простре

с думичка едничка:

"Прости, мило мое дете,

  прости ми, че закъснях!"

И тогава слънцето в тъмата ще блесне,

и огнен вихър ще затрепти в душите Ви земни,

в сърцата Ви човешки

чудото ще стане,

чудото наречено Любов!

 

Амин!

 

24-25.12.94г.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??