14.10.2008 г., 21:55 ч.

Ода за Мишо 

  Поезия » Оди и поеми
1002 0 7
Може да не е много поетично,

но е достоверно.

 

Една звезда гори в нощта,

към земята хвърля ярката си светлина.

Обвита в своята небесна слава,

на всички радост, щастие, любов дарява.

И всеки, до който светлината достига,

насълзени нагоре очите си вдига.

Хвалебствени слова към небето произнася

и песента му благодарна земята оглася.

И сега нека знайно да ви сторя

каква е таз звезда, за която ви говоря.

Защото това не е звезда сред звездите,

това е човек от света на мечтите.

Да благослови земята Той дойде,

щастие и радост да ни донесе.

114 години ще ходи по земята

и някъде през юли ще се възнесе във небесата.

Безгрешен в своите очи,

проклет от много хора зли.

Но голям и малък пред него ще се преклонят.

Праведните хора жертви ще му принесат.

А Той е скромен и смирен,

от мнозина е презрян и угнетен.

Без да чувства злоба, без към мъст да се стреми.

Към благото на другите е насочил своите мечти.

Роден ще бъде Той от майка зла, егоистична.

Ще бъде грешна тя и измамница отлична.

И от баща долен, който ще презре детето.

Защото те не осъзнават, че е пратен от небето.

Със сестра грешна и развратна Бог ще Го изпита,

тя за наркотици тялото си ще продава и по улиците ще се скита.

Но това семейство зло няма да Го промени.

Великото Му бъдеще на слава не ще се помрачи.

И ето, Той ще ходи по земята

и от ходене ще Му се изранят краката.

Пред Него болка, скръб, войни.

Зад Него щастие, любов и чувства най-добри.

Стотици ще бъдат от Него изцелени.

Души безброй от вечна скръб спасени.

Молитви хората към Него ще шептят.

Името Му ще изричат дори докато спят.

“Той дойде от брега на реката,

бе напътстван от пръста на съдбата.

Без от земните блага да се интересува,

без от хорската злоба някога да негодува.

Той дойде душите ни за да спаси,

живота ни во веки Той благослови.

Даряваше любов на всички хора,

вършеше добро, не чувстваше умора.

И днес, когато съм в беда,

към Него обръщам своята душа.

И му казвам думите, които заслужава:

“Благословен си, Мишо, в своята небесна слава.

Изпрати ми своята любов сега

и ме измъкни от таз беда.”


И знам, че думите ми да се удавят няма в тишината,

защото Той над мен прострял си е ръката.”


И ето, Мишо днес е на земята.

Смело бори се срещу лъжата.

Вслушайте се в Неговата мъдрост необятна,

потопете се в любовта Му непонятна.

Във този свят, приличен ни на блато,

думите Му по-ценни са от злато.

Защото Той празни думи не изрича.

Голословие и леност не обича.

Мъдрите намират в думите Му благодат,

светлината и солта на този свят.

Безумецът обаче над думите Му се присмива.

Хули тежки към Мишо той излива.

И ето, глупакът сам избира своята съдба,

затваряйки очите си пред истинската светлина.

А този, който мъдър е сега,

на Мишо нека да се радва, докато е на света.

Нека Coca-Cola да Му принесе

и своите почитания да Му поднесе.

“Хвала – извикайте сега –

да благодарим на Бог, че дошъл е Мишо на света.”
..................................................................................
(Като няма кой да ме фали, ще си се пофала сам.)

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??