Ода за нея ...
Щастието връхлетя ме ненадейно
със силата на тежкотоварен влак
и промяна стана с мене, някак чудодейно
и промени ме тъй, че заприличах на чудак
От вътре целия изгарям,
но този път от щастие, а не тъга
с поглед градове-държави ще събарям
и ще споделям щастието със света
А мойто щастие признавам
е божествено красива - да! жена!
и благодарение на нея осъзнавам,
че живота е красив, и че крепи го любовта
Започнах всяка вечер аз да я сънувам
и даже името й да шептя,
и правя аз неща различни, без да се учудвам
и образа и виждам след като заспя
О, да!Ревнувам я от всичко
от живота, от ноща, от слънцето дори,
но нека бъде волна и свободна като птица,
за да ме убие, съживи и после пак изпепели
Всеки ден жадувам устните й сочни
по-сладки, от всичко сладко на света
очите и чаровни, непорочни
във тях да се огледам, после в тях да изгоря
И нека във прегръдка вечна да се слеем
и да останем тъй за вечни времена
защото влюбени сме, но след време ще го проумеем
защото тя, е мойта пътеводна светлина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
