Адамов (Петър Адамов)
92 216
May 11, 2007, 1:01 PM

Ода за нея ... 

  Poetry
648 0 6

Щастието връхлетя ме ненадейно
със силата на тежкотоварен влак
и промяна стана с мене, някак чудодейно
и промени ме тъй, че заприличах на чудак


От вътре целия изгарям,
но този път от щастие, а не тъга
с поглед градове-държави ще събарям
и ще споделям щастието със света


А мойто щастие признавам
е божествено красива - да! жена!
и благодарение на нея осъзнавам,
че живота е красив, и че крепи го любовта


Започнах всяка вечер аз да я сънувам
и даже името й да шептя,
и правя аз неща различни, без да се учудвам
и образа и виждам след като заспя


О, да!Ревнувам я от всичко
от живота, от ноща, от слънцето дори,
но нека бъде волна и свободна като птица,
за да ме убие, съживи и после пак изпепели


Всеки ден жадувам устните й сочни
по-сладки, от всичко сладко на света
очите и чаровни, непорочни
във тях да се огледам, после в тях да изгоря


И нека във прегръдка вечна да се слеем
и да останем тъй за вечни времена
защото влюбени сме, но след време ще го проумеем
защото тя, е мойта пътеводна светлина

© Петър Адамов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??