27.05.2020 г., 7:54

Ода за Валя

1.7K 6 20

Някъде - край Долна Баня,

в дворче до една гора,

тихо стъпва край герана 

наша - истинска жена!

 

Тя... поеми славни пише,

чудни стихове реди!

С тях мечтаят и въздишат

в сайта хиляди съдби!

 

Чувства как душите плачат,

как сърцата ни туптят!

Над блатата - наши крачи

по ужасно труден път!

 

Знае - сложни теореми

в поетичните ъгли -

Стъпки - рими нагласени

в откровенните мъгли!

 

Смело влиза в люти битки

с невъзпитани мъже!

С извънземни маргаритки

си играе на въже!

 

Даже - в тази карантина

тя е винаги на пост!

Славна! Горда Валентина!

Поетичен... Виртуоз!

 

 

 

Юри

Йовев

Май

2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петьо, Валя, 😀 не знам как да благодаря на някои хора - за една седмица толкова реклама ми направиха...😀😀😀
  • Искренце бе, тая нова дума "чесъне" от чесън ли се пръкна
  • Прекрасно творение!
    Апотеоз на поетичното съвършенство, с щипка хумор за есенция.
    Поздравявам те, о, Велики!
    Аве! Вива!
    Абе, я по нашенски: Евалла! 😊😆✌️👍
  • Елка, благодаря ти! Не бях писал оди досега, но да ти кажа - много е готино! 😀
  • Усмивка и от мен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...