Огън в прохлада
Припряна бях – за обич да измоля,
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа
подледвах те, без чудене и песен…
Сърцето ми пътеката позна,
по нея тръгнах призрачна и есенна.
Поспрях за миг – наоколо огледах.
Единствена бях аз – пред олтара.
Не се стъписах- встъпих в беседа
и огъня превърнах във прохлада.
А ти до мен – безкрайно извисен.
На ангел запричал ме спогледа.
Дъхът ти все витае покрай мен…
За твоя лик все още се оглеждам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
