Огън в прохлада
Припряна бях – за обич да измоля,
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа
подледвах те, без чудене и песен…
Сърцето ми пътеката позна,
по нея тръгнах призрачна и есенна.
Поспрях за миг – наоколо огледах.
Единствена бях аз – пред олтара.
Не се стъписах- встъпих в беседа
и огъня превърнах във прохлада.
А ти до мен – безкрайно извисен.
На ангел запричал ме спогледа.
Дъхът ти все витае покрай мен…
За твоя лик все още се оглеждам...
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
