Огледален канон...
По " Bu Gemi Ne Zamandır Burada" Edip Cansever / "Откога е този кораб тука" Едип Джансевер
Ще дойде някога
ще се завърне онзи кораб
ще пофлиртува с вятъра
с разперени платна
и ще запълни тишината залезът
с най-нежната от всичките вълна
в най-бляскавите капки ще те кичи
изсипалият се в ръцете дъжд
и бели раковини ще припявят
за думи премълчани неведнъж
и с боси стъпки ще потича лято
през пръсти ще прелива в поглед мил
и всяка ласка ще е стихнал пламък
в очите ти надеждата прикрил…
ще дойде някога…
а дотогава...
притихнала ще чакам на брега
ще вплитам нишки есенни в забрава –
покълнала по мен…
… като вина…
***
Някой знае ли колко тежи тишината?
С колко стъпки измерва се сутрин страхът?
Колко сила е нужна когато
неизказан утихва в очите денят…
Колко улици пазят посоки
непристъпили нощем в съня
и загубили някъде себе си
търсят път все назад – към дома…
С колко глътки измерва се жажда
колко струни заглъхват в зори
колко смелост е нужна понякога
да се смеем когато боли…
***
… като вина –
покълнала по мен…
ще вплитам нишки есенна забрава
притихнала ще чакам на брега
да дойдеш някога
а дотогава…
в очите ми надеждата прикрил
и всяка ласка – в стихнал пламък
през пръсти ще преливаш в поглед мил
и в боси стъпки ще потича лято…
за думи премълчани неведнъж
там бели раковини ще припяват…
на сипещия се в ръцете дъжд
с най-бляскавите капки ще пригласят
с най-нежната от всичките вълни
залез ще изпълва тишината
ще пофлиртува с вятъра
с разперени крила
когато се завърне към платната…
на онзи кораб…
… някога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
