Огледална любов
Аз съм огледалното момиче...
С душа от тъничко стъкло.
Момичето, което вечно тича,
сама не знаейки защо?...
Аз съм пролетна дъга,
дългоочаквана, след бурен дъжд
и нося в себе си тъга,
ранявала съм не веднъж...
Аз съм от удобните жени,
оичам безусловно и по много,
от обич са пролятите сълзи
и от едно внезапно "сбогом".
Аз съм... всъщност и сама не зная
коя съм, май загубих се съвсем,
едно-единствено желая -
и то е ти да си до мен!!
За другото не ме боли:
за думите на чужди хора,
за грешките, допускани преди,
за натежалата във погледа умора...
Просто за малко върни се...
при своето огледално момиче,
което със земята върти се,
което към тебе ще тича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Може би закъсняла Всички права запазени
Хареса ми, много ми хареса!