Огледална тишина
"И тишина от огледални непотребности."
Венцислав Янакиев, magnum
Събуди се отдавна в мен заспалото.
А толкова е трудно да съм себе си.
Когато съм самотна, в огледалото
те търся, но е празно и болезнено.
И явно, че онази важна част,
която не достига, е у тебе.
А вечно незавършеното аз
очаква, че ще минеш бавно с времето.
И мисля, че успешно ме третира
да търся теб. Дори и в огледалото.
В парченцата неслучено събирам
душата си. И сякаш, че е цялата.
Докато не усетя, че ми липсваш.
И зная, че едва ли е приключило.
Дори да те излъжа, че не искам,
пак тайно се надявам да се случиш.
Но знаеш, че не вярвам в чудеса.
И сякаш, че тотално съм изгубена.
Във тази огледална тишина
съм само дълъг опит за сбогуване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
