Огледално

6.04.2016 г., 23:10 ч.

Поезия » Любовна

347 0 3

Отрекох те сто пъти и те исках,
заравях те в мъглата и отравях
бурно, търсещо, ревниво...
Без теб и с теб мечтания потисках,
бленуване мое светло и диво.

Събуждах се, но не заспивах
от белотата ослепях,
в сънуван вече сън приспивах
отминали надежди и ги надживях.

След всяко утро с теб пречистени в росата,
по-топли и от изгревни лъчи,
разлистваме си лист по лист
безкористно душата
и огледално отразяваме очи в очи.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

plamen-p (Пламен Порчев)

2016-04-22T23:54:23+03:00

Браво !
galaxi (Галина)

2016-04-08T11:57:24+03:00

Огледалното отражение очи в очи, това е истинското! Благодаря!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-04-08T11:45:13+03:00

Човек се оглежда в своето собствено огледало, тогава когато поиска...когато не иска празнотата на всички останали огледала, а само едно единствено, което показва цялостта, която е необходима на човека - любовта към другите и към себе си , към любимия човек без които не можем да съществуваме.