galaxi (Галина)
87 168
Apr 6, 2016, 11:10 PM

Огледално 

  Poetry » Love
337 0 3

Отрекох те сто пъти и те исках,
заравях те в мъглата и отравях
бурно, търсещо, ревниво...
Без теб и с теб мечтания потисках,
бленуване мое светло и диво.

Събуждах се, но не заспивах
от белотата ослепях,
в сънуван вече сън приспивах
отминали надежди и ги надживях.

След всяко утро с теб пречистени в росата,
по-топли и от изгревни лъчи,
разлистваме си лист по лист 
безкористно душата
и огледално отразяваме очи в очи. 

 

© Галина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво !
  • Огледалното отражение очи в очи, това е истинското! Благодаря!
  • Човек се оглежда в своето собствено огледало, тогава когато поиска...когато не иска празнотата на всички останали огледала, а само едно единствено, което показва цялостта, която е необходима на човека - любовта към другите и към себе си , към любимия човек без които не можем да съществуваме.
Random works
: ??:??