Огледално
ОГЛЕДАЛНО
Пустиня е моята душа.
Оазис е сърцето ми в нея.
Пред огледалото стоя сама,
направо искам да полудея.
Държа моето лице,
в изкривена маска
с изтръпнали ръце,
жадни за една ласка.
Животът ми изтича бавно,
ограбван, миг по миг
от съдбата безпощадно.
А от мен няма ни стон, ни вик.
Животът ми отминава,
през куп увехнали мечти.
След мен какво остава?
Само няколко сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Ф Всички права запазени
