4.12.2007 г., 16:14

Огледално

2K 0 6
 

ОГЛЕДАЛНО

 

Пустиня е моята душа.

Оазис е сърцето ми в нея.

Пред огледалото стоя сама,

направо искам да полудея.

 

Държа моето лице,

в изкривена маска

с изтръпнали ръце,

жадни за една ласка.

 

Животът ми изтича бавно,

ограбван,  миг по миг

от съдбата безпощадно.

А от мен няма ни стон, ни вик.

 

Животът ми отминава,

през куп увехнали мечти.

След мен какво остава?

Само няколко сълзи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом сърцето ти е оазис, всичко ще е наред, мила Диди! Браво, чудесен стих!
  • Хубав стих!
  • Стихът е хубав, горе главата - от всяка пустиня има излизане!
  • и те ще изветреят
    Искрено се надявам животът ти да не пеминава през куп овехтели мечти...
    упс, увехнали...
  • Браво, Диди!
    Много ми хареса!
    Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...