Огледално

Poetry » Other

2K 0 6

ОГЛЕДАЛНО

Пустиня е моята душа.

Оазис е сърцето ми в нея.

Пред огледалото стоя сама,

направо искам да полудея.

Държа моето лице,

в изкривена маска

с изтръпнали ръце,

жадни за една ласка.

Животът ми изтича бавно,

ограбван, миг по миг

от съдбата безпощадно.

А от мен няма ни стон, ни вик.

Животът ми отминава,

през куп увехнали мечти.

След мен какво остава?

Само няколко сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Щом сърцето ти е оазис, всичко ще е наред, мила Диди! Браво, чудесен стих!

2007-12-04T23:17:56+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубав стих!

2007-12-04T21:45:19+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Стихът е хубав, горе главата - от всяка пустиня има излизане!

2007-12-04T20:44:18+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

и те ще изветреят
Искрено се надявам животът ти да не пеминава през куп овехтели мечти...
упс, увехнали...

2007-12-04T20:02:00+02:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Диди!
Много ми хареса!
Поздрави!

2007-12-04T19:22:53+02:00