Огледално
ОГЛЕДАЛНО
Пустиня е моята душа.
Оазис е сърцето ми в нея.
Пред огледалото стоя сама,
направо искам да полудея.
Държа моето лице,
в изкривена маска
с изтръпнали ръце,
жадни за една ласка.
Животът ми изтича бавно,
ограбван, миг по миг
от съдбата безпощадно.
А от мен няма ни стон, ни вик.
Животът ми отминава,
през куп увехнали мечти.
След мен какво остава?
Само няколко сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Ф Все права защищены
