Огледало
По ръба на стъклено съзерцание
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.
Хора с маски на хора
сменят декора на самотата.
Прозрачно малък е кръгозорът -
спомен за изстрел по необята.
В надпревара неравна попадат мечтите,
по-бавни от капки нежелана съдба,
стичащи се по прозорците неизмити,
плащащи и наивно с прахта.
Стъкло се отронва от на онзи окото -
дълго чакано одобрение.
Капан е обаче образът в среброто -
умира без извинение...
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.
Хора с маски на хора
сменят декора на самотата.
Прозрачно малък е кръгозорът -
спомен за изстрел по необята.
В надпревара неравна попадат мечтите,
по-бавни от капки нежелана съдба,
стичащи се по прозорците неизмити,
плащащи и наивно с прахта.
Стъкло се отронва от на онзи окото -
дълго чакано одобрение.
Капан е обаче образът в среброто -
умира без извинение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
