26 апр. 2008 г., 08:32

Огледало 

  Поэзия » Философская
622 0 3
По ръба на стъклено съзерцание
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.

Хора с маски на хора
сменят декора на самотата.
Прозрачно малък е кръгозорът -
спомен за изстрел по необята.

В надпревара неравна попадат мечтите,
по-бавни от капки нежелана съдба,
стичащи се по прозорците неизмити,
плащащи и наивно с прахта.

Стъкло се отронва от на онзи окото -
дълго чакано одобрение.
Капан е обаче образът в среброто -
умира без извинение...

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??