26 abr 2008, 8:32

Огледало 

  Poesía » Filosófica
621 0 3
По ръба на стъклено съзерцание
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.

Хора с маски на хора
сменят декора на самотата.
Прозрачно малък е кръгозорът -
спомен за изстрел по необята.

В надпревара неравна попадат мечтите,
по-бавни от капки нежелана съдба,
стичащи се по прозорците неизмити,
плащащи и наивно с прахта.

Стъкло се отронва от на онзи окото -
дълго чакано одобрение.
Капан е обаче образът в среброто -
умира без извинение...

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??