Огледало

2.05.2008 г., 10:44 ч.

Поезия » Друга

700 0 3

ОГЛЕДАЛО

На стената срещу мен виси парче стъкло.

Сигурна съм, че има такова и над твоето легло.

Може би е скрито в гардероба ти

или във някой прашен скрин.

Може би си го захвърлила върху бюрото си

или във малката ти чантичка то тихо спи.

Не ме лъжи, че хич не слушаш неговият глас!

Не ме лъжи, че рядко го поглеждаш,

само веднъж преди да излезеш от вас!

Не ми казвай, че щом се чувстваш изолирана, сама,

не се вглеждаш в туй парче стъкло със думите:

„Заради грозната коса ще да е това!”

Не ми казвай, че никога не си осъждала собственото си лице и тяло,

отразени в това криво огледалo!

Не смей да казваш, че това е твойта същност, твоята съдба.

Ти си мислиш, че си грозна, но това е само в твоята глава.

Не си ли никога поглеждала очите си – истинското огледало?

Повярвай ми, само те ще ти кажат искрено, направо:

„Спри да съзерцаваш тези стъкълца!

Ако се обърнеш още сега,

ще видиш хиляда и сто огледала,

ала само очите между тях са плод на истинската красота…”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.