12.02.2016 г., 7:46

Огледало

1.2K 0 4

               

                                              ОГЛЕДАЛО

 

 

                      Слънчев  отблясък

                  в  океан  от

                                                  сълзи

                  погалил  часовник

                                     от  пясък

                 в  приказен   замък,

                          построен  от мечти

                 край  поток  от

                                                  лъчи,

                 под  небе,

                                озарено 

                                              с  лъжи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моля редакторите да изтрият това мое стихотворение. Благодаря предварително!
  • Лейди Фокс, около нас има много огледала, но не е лошо, понякога да се вглеждаме и в онова, другото.
    Господин Димитров, за мен е голяма чест да бъда погален от Вашето самолюбие и удостоен с разбиране! Благодаря от сърце!
    Лейди Фокс,Светла, Анелия, Валери, благодаря за отделеното внимание и топлите думи!
    Поздрави и от мен!
  • Лъжи, маскирани с мечти. Харесах
  • За мен бе удоволствие да прочета!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...