11.08.2020 г., 10:57

Огледало

1.8K 5 4

В теб се родих и в тебе живея,

в малки частици с огромна любов.
С теб дишам и с тебе се смея
и съм готова на всичко, щом ти си готов. 
Мой си завинаги и твоя съм аз,
двойно обречени в самотна душа.
Ще се носим, повярвай, до сетния час,
нагърбили смело свойта съдба.
И когато отново аз се родя
в теб ще ме има и без да съм личност. 
Просто душата тебе избра
като твоя да бъде за цялата вечност. 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...