Огледало
Огледало
На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога,
потъмняло, овехтяло,истината отразява.
Заедно сбъдваме една моя мечта,
да запазим детското в мен сега.
Оглеждаха се в него няколко жени
и все виновно бе им,не им угоди!
Но аз ти вярвам защото си част от мен,
отразяваме истината за живота всеки ден.
И когато си отида навярно някои ден,
ще останеш самотно на голата стена.
Не ще си само,тук ще бъдат моите деца,
спомни им за мен,разкажи им истината за света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
