valcanyon (Валентин Миленов)
784 1814
Jan 10, 2021, 4:59 PM

Огледало 

  Poetry » Love, Phylosophy
601 0 3

                      Огледало

 

На стената старото ми огледало стои,

сегашното отражение от детството дели.

Поглеждам го виждам онова момче,

един посребрял мъж с душата на дете.

 

Там си седи на стената от някога,

потъмняло, овехтяло,истината отразява.

Заедно сбъдваме една моя мечта,

да запазим детското в мен сега.

 

Оглеждаха се в него няколко жени

и все виновно бе им,не им угоди!

Но аз ти вярвам защото си част от мен,

отразяваме истината за живота всеки ден.

 

И когато си отида навярно някои ден,

ще останеш самотно на голата стена.

Не ще си само,тук ще бъдат моите деца,

спомни им за мен,разкажи им истината за света!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??