Огледало
Огледало
На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога,
потъмняло, овехтяло,истината отразява.
Заедно сбъдваме една моя мечта,
да запазим детското в мен сега.
Оглеждаха се в него няколко жени
и все виновно бе им,не им угоди!
Но аз ти вярвам защото си част от мен,
отразяваме истината за живота всеки ден.
И когато си отида навярно някои ден,
ще останеш самотно на голата стена.
Не ще си само,тук ще бъдат моите деца,
спомни им за мен,разкажи им истината за света!
© Валентин Миленов All rights reserved.
