Не казвай, че стига едно огледало
да ме видиш каквато съм вътрешно аз.
Доброто и злото се блъскат със ярост,
идват, сбогуват се час подир час.
В едната половина, в това огледало
е моята нежна, ранима душа -
изстрадала много, изпитваща слабост,
проливала често сълза след сълза.
Но в другата вече се крие омраза.
Такава съм нощем - излъчваща хлад.
Остави ме в стъклото, иначе ще страдаш,
недей да ме спираш, не бягам назад!
Счупи го с ръцете си, после избягай,
недей да се връщаш във онзи затвор!
Погледни, ако трябва, на мене с ненавист,
спаси се от мен, не оставяй отвор...
... да се върна!
© Деница Красимирова Всички права запазени