7.05.2010 г., 11:09

Огледало с две страни

952 0 2

Не казвай, че стига едно огледало

да ме видиш каквато съм вътрешно аз.

Доброто и злото се блъскат със ярост,

идват, сбогуват се час подир час.

В едната половина, в това огледало

е моята нежна, ранима душа -

изстрадала много, изпитваща слабост,

проливала често сълза след сълза.

Но в другата вече се крие омраза.

Такава съм нощем - излъчваща хлад.

Остави ме в стъклото, иначе ще страдаш,

недей да ме спираш, не бягам назад!

Счупи го с ръцете си, после избягай,

недей да се връщаш във онзи затвор!

Погледни, ако трябва, на мене с ненавист,

спаси се от мен, не оставяй отвор...

... да се върна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...