7 мая 2010 г., 11:09

Огледало с две страни

955 0 2

Не казвай, че стига едно огледало

да ме видиш каквато съм вътрешно аз.

Доброто и злото се блъскат със ярост,

идват, сбогуват се час подир час.

В едната половина, в това огледало

е моята нежна, ранима душа -

изстрадала много, изпитваща слабост,

проливала често сълза след сълза.

Но в другата вече се крие омраза.

Такава съм нощем - излъчваща хлад.

Остави ме в стъклото, иначе ще страдаш,

недей да ме спираш, не бягам назад!

Счупи го с ръцете си, после избягай,

недей да се връщаш във онзи затвор!

Погледни, ако трябва, на мене с ненавист,

спаси се от мен, не оставяй отвор...

... да се върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...