7 may 2010, 11:09

Огледало с две страни

  Poesía
957 0 2

Не казвай, че стига едно огледало

да ме видиш каквато съм вътрешно аз.

Доброто и злото се блъскат със ярост,

идват, сбогуват се час подир час.

В едната половина, в това огледало

е моята нежна, ранима душа -

изстрадала много, изпитваща слабост,

проливала често сълза след сълза.

Но в другата вече се крие омраза.

Такава съм нощем - излъчваща хлад.

Остави ме в стъклото, иначе ще страдаш,

недей да ме спираш, не бягам назад!

Счупи го с ръцете си, после избягай,

недей да се връщаш във онзи затвор!

Погледни, ако трябва, на мене с ненавист,

спаси се от мен, не оставяй отвор...

... да се върна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...