May 7, 2010, 11:09 AM

Огледало с две страни

  Poetry
962 0 2

Не казвай, че стига едно огледало

да ме видиш каквато съм вътрешно аз.

Доброто и злото се блъскат със ярост,

идват, сбогуват се час подир час.

В едната половина, в това огледало

е моята нежна, ранима душа -

изстрадала много, изпитваща слабост,

проливала често сълза след сълза.

Но в другата вече се крие омраза.

Такава съм нощем - излъчваща хлад.

Остави ме в стъклото, иначе ще страдаш,

недей да ме спираш, не бягам назад!

Счупи го с ръцете си, после избягай,

недей да се връщаш във онзи затвор!

Погледни, ако трябва, на мене с ненавист,

спаси се от мен, не оставяй отвор...

... да се върна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Красимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...