Огледалото

15.01.2024 г., 8:53 ч.

Поезия

188 1 2

ОГЛЕДАЛОТО

Добре, че огледалото не помни.

Добре, че огледалото е нямо.

Възможностите негови са скромни.

Да отразява истината само.

Все искаме от него да ни прави

такива, за каквито сме мечтали –

болникът да се види див от здраве,

страхливецът – накичен със медали.

Огледала във кухни. И във спални.

Квадратни. Ромбоидни. Четвъртити.

Оглеждаме се – чисти. Или кални.

Нахални. Предоволни. Или свити.

И аз си имам свое огледало.

И често пъти взимам го във шепи.

На черното река ли, че е бяло,

то в миг откъм гърба ще се разцепи.

И затова изричам всяка дума

така, като че ли ми е последна.

То ще ми тегли някой ден куршума,

ако безчестен в него се погледна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

художника (Веселин Христов)

2024-01-15T13:55:47+02:00

"И прозорецът и огледалото са направени от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си" Не помня автора, но великолепно се допълвате.
yotovava (Валентина Йотова)

2024-01-15T09:03:10+02:00

И аз си имам свое огледало.
И често пъти взимам го във шепи.
На черното река ли, че е бяло,
то в миг откъм гърба ще се разцепи.

Малко имаме такива огледала, Валюше, пусто его.