Огледалото на Дявола
Огледалото на Дявола
Ти си Дявола в мен притаен,
похотлива, без всякакви граници,
имаш тайни, скрити във плен,
на безкрайно написани страници...
Не прочетох този роман,
ти си автор на призрачни ужаси,
аз съм лиричен поет, неразбран,
който търси муза по пътя си...
Все чета и творя за любов,
ти нахлуваш във моите сънища
и възбуждаш дългата нощ,
и се лъжем, че имаме бъдеще...
Невъзможно е двама в живота,
как със Дявол да бъдем едно,
аз се кръстя и вярвам в Голгота,
ти герой си от "Книга на Йов"...
Ще се гоним във Време разделно,
ти неканен си приказен гост,
ще се чудя да сключа ли сделка
да премина през Дяволски мост?...
И когато те видя отсреща,
съблечи вехтото наметало,
дали просто е някаква грешка
и си Ангел в счупено огледало?...
16.04.2013
Д. Антонов (diester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
