Във огледалото на твоите очи
и тази вечер жадно се оглеждам.
Недей да казваш нищо, замълчи!
Не чувстваш ли - нощта трепти от нежност.
Не чувстваш ли как цялата горя
и погледът ти влюбен ме опива?
Със теб съм най-красивата жена,
годините дори да си отиват.
Не казвай нищо, моля те, мълчи!
И само продължавай да ме гледаш.
В омаята на твоите очи
как искам да потъвам като в бездна.
Как искам погледът любим
неспирно, във захлас да ме изпива!
Да грабна този миг неповторим,
така завинаги ще съм красива.
В прозореца ми бледата луна
ревниво зад завесата наднича.
Учудено ме гледа във нощта -
и тя на мене иска да прилича.
Ядосано лицето си отмята,
зад облака се скрива изведнъж.
Не знае - най-красива е жената
в очите на обичащ мъж.
© Мария Вергова Всички права запазени