Пленници на сладка лудост
Забила нокти в мойто рамо,
оставяш ме в нощта без дъх...
Безпаметен, се моля само
веднό да стигнем оня връх,
при който болката е сладост -
изплакана, и неведнъж,
в мига на споделена радост
от грешници - жена и мъж!...
И пленници на сладка лудост,
най-сетне стигнали върха,
не ни се иска да се будим!...
И пак потъваме в греха!...
Простенваш тихичко - щастлива,
едва-едва поела дъх -
неукротена и красива,
мечтаеш следващия връх!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
...
