Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
2.10.2017 г., 2:18

Пленници на сладка лудост

2K 12 23

Забила нокти  в мойто рамо,

оставяш ме в нощта без дъх...

Безпаметен, се моля само

веднό да стигнем оня връх,

 

при който болката е сладост -

изплакана, и неведнъж,

в мига  на споделена радост

от грешници - жена и мъж!...

 

И пленници на сладка лудост,

най-сетне стигнали  върха,

не ни се иска да се будим!...

И пак потъваме в греха!...

 

Простенваш  тихичко -  щастлива,

едва-едва  поела дъх -

неукротена  и красива,

мечтаеш следващия връх!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0