Огнен щрих
Дали, кажи ми, болката прекършва
и взема всеки атом кислород.
И как, по дяволите, я преглъщаш,
събаряйки последния си мост.
Пътеката ти колко ще е дълга
към себе си когато я вървиш
или навярно е заплаха смъртна
защото дълго, дълго ще кървиш
с онази тиха, безразсъдна ярост,
в която има огнен щрих любов,
изгаряща невинността до бяло
с инстинкт на хищника, жадуващ лов.
С инстинкт на пилигрим, изгубил вяра
вървящ от дни със кървави нозе
и с воя зъл на ураганен вятър
за мен ще плачеш и ще прегризеш
онези свързващи ни тънки струни,
изплакали последния акорд.
Изплакали и нотите безумни
с една загиваща от скръб любов.
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Аутопсия на една болка"
Март, 2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
