Огнен щрих
Дали, кажи ми, болката прекършва
и взема всеки атом кислород.
И как, по дяволите, я преглъщаш,
събаряйки последния си мост.
Пътеката ти колко ще е дълга
към себе си когато я вървиш
или навярно е заплаха смъртна
защото дълго, дълго ще кървиш
с онази тиха, безразсъдна ярост,
в която има огнен щрих любов,
изгаряща невинността до бяло
с инстинкт на хищника, жадуващ лов.
С инстинкт на пилигрим, изгубил вяра
вървящ от дни със кървави нозе
и с воя зъл на ураганен вятър
за мен ще плачеш и ще прегризеш
онези свързващи ни тънки струни,
изплакали последния акорд.
Изплакали и нотите безумни
с една загиваща от скръб любов.
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Аутопсия на една болка"
Март, 2025
© Jasmin All rights reserved.
