5.08.2025 г., 14:25

Огнена жарава

167 1 0

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.

 

Няма я младежката стрела,
нежната прегръдка на балкана.
Няма я и бурната река,
носеща природната закана.

 

В залеза на кратката съдба
мъничкото пламъче мъждука.
Някаква невидима мълва
камъка на детството пропука.

 

Топлина по тялото пълзи,
сякаш с ветровете в танц препуска.
А душата с младостта върви
и в ръцете на дъжда се спуска.

 

В залеза на земния живот
само простотата натежава.
Този наш последен сънен брод,
не е хлад, а огнена жарава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...