Огнена жарава

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.

Няма я младежката стрела,
нежната прегръдка на балкана.
Няма я и бурната река,
носеща природната закана.

В залеза на кратката съдба
мъничкото пламъче мъждука.
Някаква невидима мълва
камъка на детството пропука.

Топлина по тялото пълзи,
сякаш с ветровете в танц препуска.
А душата с младостта върви
и в ръцете на дъжда се спуска.

В залеза на земния живот
само простотата натежава.
Този наш последен сънен брод,
не е хлад, а огнена жарава.