Огнена жарава
В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.
Няма я младежката стрела,
нежната прегръдка на балкана.
Няма я и бурната река,
носеща природната закана.
В залеза на кратката съдба
мъничкото пламъче мъждука.
Някаква невидима мълва
камъка на детството пропука.
Топлина по тялото пълзи,
сякаш с ветровете в танц препуска.
А душата с младостта върви
и в ръцете на дъжда се спуска.
В залеза на земния живот
само простотата натежава.
Този наш последен сънен брод,
не е хлад, а огнена жарава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены