Aug 5, 2025, 2:25 PM

Огнена жарава

  Poetry
168 1 0

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.

 

Няма я младежката стрела,
нежната прегръдка на балкана.
Няма я и бурната река,
носеща природната закана.

 

В залеза на кратката съдба
мъничкото пламъче мъждука.
Някаква невидима мълва
камъка на детството пропука.

 

Топлина по тялото пълзи,
сякаш с ветровете в танц препуска.
А душата с младостта върви
и в ръцете на дъжда се спуска.

 

В залеза на земния живот
само простотата натежава.
Този наш последен сънен брод,
не е хлад, а огнена жарава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...