ОГНЕНА МЕЧТА
ОГНЕНА МЕЧТА
Какво довело те е тук, при мен?
Буря или слънчев ден?
С какво заслужих участта
да те обикна аз сега?
Грях сторих аз голям сега
и влюбих се във чуждата жена.
Животът с мен се подигра,
да сложа на мъжа и аз рога.
Прикривам свойто его, своя плам
и мисля все за нея, (О, не знам!!!)
С какви очи ще я погледна там!
Когато пак остана с нея сам.
Да я прегърна аз жадувам само,
да я усещам, нежно, пак до мойто тяло,
да бъдем пак едно-единно цяло
и нека времето да бъде спряло,
за миг поне във вечността,
готов съм да оставя аз следа.
Дано се срещнем в друго време,
когато ти за мене, аз за тебе,
ще бъдем само ти и аз,
погълнати единствено от страст!
за А...! 10.06.01
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
