Огнено

Изгарям те във мен...
в закърпен стон, в посивели руини.
Жадно се забулвам в празни далнини,
спомени рисуват луди, диви тишини.

Изгарям в твоите ръце...
хлад и мрак, тихи, плахи тъмнини.
Плачеща луна сълзи във вълчи вой,
накъсано взривил разумния покой.

Изгарям в две очи...
бледа мараня в самодивски сън.
Танцуват капки дъжд през небесен звън,
едно сбогуване... буреносен гръм.

Изгарям във едно сърце...
прекършена във къс от стъклени морета.
Трънливо пъпли стон през прашните дерета,
завихрил се в безвремие на пареща вендета.

Изгарям в теб...
затихнала в завихрена забрава.
Твоя да съм... обичаща... измислих се такава.
През вените кръвта ми в капки пареща те лава.

Изгаряш в мен...
същността ми диша в тебе и гори.
В скършената обич, по-жадна да съм в твоите очи,
в самотна нощ, подслон за теб, когато те боли.