18.11.2010 г., 10:15

Огнено

1.1K 0 0

Огънят гореше силно, през него аз те виждах,

усмихваше се там, близо и далеч от мен.

През онези пламъци горещи в мен се стопли всичко,

защото там стоеше любимият човек.

 

Дървета в огъня горяха,

гореше в този момент и моето сърце,

затова, че в този миг успява

друга до теб да се допре.

 

Очите ми изгаряха от огъня навънка,

замръзвах външно, вътрешно се задушавах от любов,

любов, която срещу мен застана –

пред огъня - сега,

 в живота – преди време.

 

Обещавах многократно,

изгубих, нищо не спечелих,

губя още, докога не зная,

може би до края

или малко преди него.

 

Огънят гореше силно, през него аз те виждах,

усмихваше се там, близо и далеч от мен.

В очите ми горяха пламъчета нежност,

топлината все нарастваше в сърцето.

 

Огъня поглеждах, а през него теб,

де да те харесвах, не обичах,

де да можех да съм друга.

 

Бих,

 

но силно влюбих се в теб и помня

колко много рани и проблеми причиних.

Огънят гореше, а „Сигнал” със свойта песен се намеси -

„Да те жадувам аз, да те жадувам,

а ти вси повече да се отдалечаваш.”

 

И аз все повече ще съм виновна,

че очите минаваха през огъня и спираха в теб,

че нямаха преграда чувствата,

че всичко връщаше се, когато гоних го далеч.

Може би не съм искала да го изгоня безвъзвратно

от дъното на своята душа.

Но кой влюбен желае го напълно,

когато огънят гори така!?

 

И две последни клонки изгорели са

в огъня късно през нощта.

Но аз веч заспала съм,

а в съня ми  огънят не спря.

 

... един миг от студентски живот.

На Николай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...