thedac (Димитър Драганов)
871 1129
13.09.2017 г., 7:31 ч.

Огнено чедо 

  Поезия
283 1 7

На мрачната спирка дете ми помаха.
Очите му – пламък, душата – звезда.
Лицето ми грейна. И сви ме стомаха.
Търговец се смее. Прегърнах мечта.

Денят е в лъчите на слънцето меко.
В сълзите, които изграждат Човек.
Ръката си вдигнах. И скъсах небето.
От него закапа копнеж след копнеж.

Напукан е пътя. Мазолести длани
извайват живота на всеки от нас.
От радост и мъка. От болка и ра̀ни.
От мисли, които треперят за страст.

Желая да счупя на дните везните.
Човек е свободен, когато лети.
Небето е диво! Затваряй очите!
И негово огнено чедо бъди!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??